Автор Тема: Обичай или празник, на който сме присъствали  (Прочетена 35116 пъти)

hugesmile

  • Гост
Re: Обичай или празник, на който сме присъствали
« Отговор #45 -: 21 април , 2010, 02:50:37 pm »
Ето малко кукери и от мен:
http://picasaweb.google.bg/volleysmile/Kukeri_2010#

Неактивен Диди

  • Закрастен
  • ***
  • Публикации: 193
  • Ентусиаст
Re: Обичай или празник, на който сме присъствали
« Отговор #46 -: 03 декември , 2010, 03:47:00 pm »
Тази тема не е най-подходящото място, но въпреки всичко пускам линк към една интересна статия за торлаците :)

http://www.temanews.com/index.php?p=tema&iid=11&aid=119
Висок дух и "коленете горе"!

Неактивен миленка

  • Администратор
  • Закрастен
  • *****
  • Публикации: 238
Re: Днес е Ивановден
« Отговор #47 -: 07 януари , 2011, 12:15:53 pm »
Българската православна църква почита днес паметта на Свети Йоан Кръстител, който кръщава Исус Христос в река Йордан. Празникът е наричан от народа Ивановден.
Свети Йоан Кръстител е назоваван още Предтеча, защото предрича идването на Христос на земята и подготвя пътя на месията с проповедите си, предаде БТА.

Според Евангелието той Свети Йоан е проповядвал, че е изпратен от Бога да подготви пътя за идването на Христос и затова увещавал хората да се покаят за греховете си и да отворят душите си за Бога. Като символ на пречистване Йоан кръщавал покаялите се с вода.
Йоан Кръстител е заловен и обезглавен по нареждане на Ирод Антипа.

Обредното къпане за здраве на Йордановден продължава и на Ивановден. В някои райони на страната то дори е по-характерно за този празник. Навсякъде обредът е за младоженците, като действието се извършва от кума или девера. Затова окъпването би могло да се разглежда като елемент от следсватбените обичаи, с които се затваря широкият кръг на сватбената обредност. През този ден ергените къпят момите, къпят се и младите мъже, и именниците. В Югозападна България къпят младоженките и малките момиченца на възраст до една година.

Обредното къпане включва и разменянето на подаръци, както и гостувания и празнична трапеза. Народната представа за Свети Йоан като покровител на кумството и побратимството определя гостуванията у кумовете. Кумците носят кравай, месо, вино. Прави се обща трапеза. Обредната трапеза включва варено жито, фасул, ошав, баница, кървавица, печена луканка, свински ребра със зеле.

На Ивановден изтича срокът, през който обикалят новогодишните маскирани дружини. В някои райони на страната коледарите отвеждат тържествено "царя" на дружината на чешмата, където го окъпват. След това той устройва угощение, на което присъстват и маскирани като мечка, невеста, арапи. С празнично хоро завършва пълният цикъл на обичая Коледуване.

Имен ден празнуват Иван, Иванka, Иванина, Ванина, Ваня, Ваньо, Йоан, Йоанa, Калоян (от гръцки - Хубав Иван), Йовко, Йовка, Ивайло, Ивайла, Иво, Ивона, Жан, Жанa.

ЧЕСТИТ ПРАЗНИК!!!

Неактивен Диди

  • Закрастен
  • ***
  • Публикации: 193
  • Ентусиаст
Re: Обичай или празник, на който сме присъствали
« Отговор #48 -: 02 юни , 2011, 03:09:27 pm »
Днес е Спасовден. Прочетох, че на този ден моми се обличат като булки и играят така наречените Спасовски хора, при които няма музикални инструменти, а се играят само по песни. Смята се също, че ако мома се хване на такова хоро, до следващия Спасовден ще бъде омъжена ;)

Аз тази вечер ще пропусна репетиция, но останалите момичета - Умната! Изберете внимателно до кого се хващате ;)

Иначе сериозно - предполагам, че тези хорА се играят на специални песни :) Има ли откъде да чуем такива или пък да видим изпълнение на спасовски хора :)
Висок дух и "коленете горе"!

Неактивен Диди

  • Закрастен
  • ***
  • Публикации: 193
  • Ентусиаст
Re: Обичай или празник, на който сме присъствали
« Отговор #49 -: 12 януари , 2012, 03:13:42 pm »
От известно време се каня да споделя какво бях намерила из интернет за еркечките и тяхното особено викане, наподобяващо крякането на чайки :) От танца на Филип Кутев ме беше впечатлило и вълнообразното водене на хорото :)

Та...танцът е лазарски.Тези характерните движения на танцьорите и особено провикванията на момите идват от това, че хората от село Еркеч (днес то се казва Козичино) живеят близо до морето, но всъщност морето не се вижда. Те само са чували шума на вълните и крясъците на чайките и гларусите и са се опитвали да ги имитират. За това провикванията на момичетата наподобяват много тези на птиците, а движението на тялото е така вълнообразно.  :)

По-забавното обяснение беше, че когато момичетата лазарували, цялото село се събирало на поляната в селото и много пеели и танцували! И със своите песни и танци лазарките изкачвали хълмове, а отзад момците се закачали с тях и ги дърпали за престилките. И от изнемога момите грачели понеже не можели да извикат нормално и да си поемат дъх!  :D  :-\

Висок дух и "коленете горе"!

Неактивен Инка

  • Абсолютен маниак
  • *****
  • Публикации: 644
Re: Обичай или празник, на който сме присъствали
« Отговор #50 -: 12 януари , 2012, 09:59:36 pm »
Второто наистина е по-забавно  ;D
Ние им викаме мисирките :D :D :D И вече в Русе така си го играем Еркечкото - остана ни забавен спомен от Пазарджик :-)
"И танците на българите бяха като тях самите, като планините им, като вятъра, който свежда вековните им гори: шеметни, необуздани..."
"Дъщерята на Калояна", Фани Попова-Мутафова

Неактивен sevalmag

  • Администратор
  • Абсолютен маниак
  • *****
  • Публикации: 1019
  • Вече мога да танцувам народни танци, малко!
    • www.chanove.com
Re: Обичай или празник, на който сме присъствали
« Отговор #51 -: 13 януари , 2012, 08:49:20 am »
Радвам се, че едно от хорАта ви е провокирало към въпроси!
Адмирации към Диди - сега вече знаете към какво се стремите когато играете "Старо еркечко хоро".
Където свършват думите,... започва ТАНЦА !

Неактивен Инка

  • Абсолютен маниак
  • *****
  • Публикации: 644
Re: Обичай или празник, на който сме присъствали
« Отговор #52 -: 27 февруари , 2012, 05:58:34 pm »
Част от Чанчетата в Русе живеят в град Мартен (град от 2008 година) на няколко километра от Русе. Снощи ни поканиха на гости и присъствахме на обичай, който бил традиционен за града (а мисля, че и не само за този). Вечерта на Заговезни се строи чардак и се пали голям огън. С пепел от огъня се зацапват лицата на "млади и стари" за здраве.
Бяхме си нагласили ние музика по колите, за да си пуснем и да играем, но ни изненадаха приятно, защото с отиването ни на една от поляните, където беше запален огън, ни посрещна народна музика и хора. И играхме, разбира се.
"И танците на българите бяха като тях самите, като планините им, като вятъра, който свежда вековните им гори: шеметни, необуздани..."
"Дъщерята на Калояна", Фани Попова-Мутафова